Ботуши, чаршафи и глави на павиани: моята нощ с Мерилин МенсънС

Ботуши, чаршафи и глави на павиани: моята нощ с Мерилин Менсън

С това объркващо заглавие излиза още по-объркващият текст на Том Браянт – музикален публицист, който преди 11 години прекарва една нощ в къщата на противоречивата музикална звезда и оцелява до края, с цел да опише.

Не е вест, че Мерилин Менсън знае добре цената на това да направиш мощно усещане. Не прави изключения за срещите със публицисти, в противен случай. Давал е изявление в катранено черна стая. При това – напълно затъмнена, без да се виждат очите му, а единствено лъч светлина, който минава по цялостната догоре с абсент водна чаша, без значение че е време за обяд, а не за пиво. 

Том Браянт го е интервюирал и в блестящо бяла хотелска стая, в която Мерилин Менсън седял с ъглова лампа зад себе си, ориентирана в очите на журналиста.  " Той беше сянка, а аз бях омаян ", напомня си Браянт, който е безапелационен, че

" най-хубавото място за изявление с него е в дома му, и то пристигна и с най-голямата доза проява до момента. "

През целия ден преди срещата Том Браянт получава странни позвънявания от екипа на Менсън. Първо изпълнителят отказва уговореното изявление, след това въпреки всичко го приема, само че с доста условия, а по-късно се обажда отново, с цел да заяви, че всички условия би трябвало да бъдат забравени.

Това се случва в Лос Анджелис през 2009 година, когато Менсън таман е издал своя седми албум – The High End Of Low. Един от най-човешките и демонстриращи уязвимост албуми, които някога е създавал. Посветен е на неотдавнашната му разлъка с холивудската актриса Евън Рейчъл Уд.

Може би по тази причина от самото начало артистът е малко нервозен, отбелязва Браянт.

Менсън беше наскърбен, депресиран и уединен след раздялата си с Уд. Той изглеждаше решен да блокира болката с празненство и се луташе сред " майната й, аз съм добре със себе си и с приятелите си "  и адско разсъждение.

Преди срещата журналистът и фотографът получили ново позвъняване. Съобщили им, че Менсън е " нощен ". Не прави изявленията или фотоси денем.

Следва още едно позвъняване. " Журналистът не може да участва по време на фотосесията ". Причината е, че различен публицист по-рано е написал какъв е маниерът на Менсън по време на фотоси – обича да слага помощник с огледало в цялостен растеж зад фотографа, с цел да може да преглежда позите, които заема. Това наподобява рационално от гледна точна на неговата суетност и голямото му его.

Последното позвъняване преди срещата гласи: " Менсън самичък ще режисира и снима фрагмента. Кажете на фотографа единствено да си донесе фотоапарата ". В последна сметка плануваното за 8 вечерта изявление сполучливо стартира в 2 през нощта.

" Тогава Менсън живееше в къща чартърен. Беше в хълмовете, зад Холивуд Боул и надълбоко в нощта. Излязохме от основните пътища и карахме по дребни. След дребните пътища минахме по нещо като стръмна писта. Беше в Лос Анджелис, само че се усещаше надълбоко в провинцията. Койот, планински лъв или нещо сходно стартира да вие. Честно. "

" Тръгнах нагоре по градинската пътека на Менсън – визията, че Мерилин Менсън има градинска пътека беше нелепа – и около изоставената тоалетна, която стоеше пред входната му врата, като че ли хвърлена там от висок прозорец. "

" Вратите му бяха големи дървени портали, а в тъмнината се виждаше населявана от духове къща на ужасите. Разбира се – какво друго? Отвори ни иконом. Такова беше изкуството и действието на този стадий, такава беше огромната драма, която Менсън трябваше да знае, че е основал за неволния си интервюиращ – тъмната нощ, дългото пътешестване с кола, изолацията. "

Прочетете усещанията от първо лице за срещата с Мерилин Менсън...